Исабел Моргенстърн

by **Исабел Моргенстърн** Съб Фев 26, 2011 2:48 pm

Име: Исабел Моргенстърн

Години: 18

Курс:трети

Дом: Fire

Характер:
Колкото и да обичам да се смея , също така обичам да влагам все повече и повече сърказъм във всяка следваща моя дума. Е, правя го за забавление. Мога да бъда и съвсем сериозна към сериозните проблеми, мога и да не влагам сърказми и ирония с цел да се посмея на гърба на някого.
Може да се каже, че съм леко влюбчива, но винаги са подходящи. Почти винаги.
Голям инат съм и това е! Отстоявам много на мнението си, но не го налагам, само се опитвам другите да повярват в него и така те сами го налагат, без аз да имам някаква вина.
Никой не може да ми повлияе. е, може би амо някои, но това се случва рядко. Не, че аз съм много силна в някакво отношение, като например това да съм неприкосновена. Тоест, както казах, никой да не ми повлиява. Но ако някой много настоява за нещо, най-накрая му се връзвам и аз започвам да го вярвам.
Обичам новите неща и тези, които още не съм пробвала.
Попринцип обожавам да се държа просто неутрално, но не и така че да изглеждам отвеяна, каквата всъщност не съм. По дяволите, много измъчвам мозъка си да обмислям разни неща, дори и най-маловажните, които за мен не са такива.
В отношение на връзките, много рядко мен са ме зарязвали. По-скоро аз тях. Но все пак нали не трябва да е задържам върху един!
Относно училище- е, справям се някак. Не са най-високите оценки, а единица по-малко. Не, че не ми се учи, просто е ужасно безинтересно по математика примерно. Или по биология. Да кажем, че историята на някакви си народи ми харесва, но да не прекалявам.

Външен вид:
Имам чуплива, кафеникава коса, която стига и пада някъде над кръста ми. Не обичам да я връзвам по никакъв начин, освен на кок, но и това не се включва в списъка ми за любимите неща.Имам слабичко тяло, но не прекалено, че да падам постоянно, когато съм на високи токове, а това е винаги.
Имам добре поддържано тяло с всекидневно тичане из градския парк.Обичам да се грижа за външния си въд, затова поддържам и кожата си.
Не нося очила, но и не смятам това за нередно. Не нося и лещи. Прекалено ужасни ми се вижда да си бъкам в окото с тези малки неща.
Нося удобни, но в същото време много модни дрехи .
Честно да си кажа, усмихвам се доста. Обожавам да се смея дори за най-малките и незначителни неща, които ми се струват по някакъв начин забавни. Но всъщност нямам много широка усмивка, което обаче се компенсира от белите ми зъби, които също поддържам .

История :
Родена съм през март. Живях три години в Австралия, но след това с родителите си заминахме за голямата Америка.Там ми се струваше всичко различно, какар да говорех техния език. Хората бяха съвсем други, макар да бях все още на 3 годинки. След десет години, аз станах типична американка, на всичкото отгоре и тийнейджър. На 13 в училище беше ужасно скучно, като се имаше предвид, че бях различна, а всеки ме мислеше за луда. Но въпреки, че им горях косите, те отново се чудеха как ставаше това.
Един път някаква полиция, която се занимавала с расите и непрактичното използване на силите ни дойде у нас. Казаха, че доста пъти съм горяла разни неща, а аз просто и наивно отговарях, че ми е било студено и е трябвало с какво да се стопля. Какво хлапе, просто!
На 15 години намерих своя най-добър приятел, който се казваше Дейв. С дейв много се разбирахме, докато не му показах малките рани въру ръката си и как горях разни неща.
Дейв ме изостави на произвола на съдбата и последните 2 години, през които останах в Ню Йорк, в училището, бяха мъчителни за мен. Той все ме отбягваше, а аз все обмислях как да у кажа да не казва на никого за това, което му показах. Не, той нямаше да каже на никого, а и те нямаше да повярват и той щеше да влезе в ,,клуба на лудите" където основен член бях аз.
Когато станах на 16 години баща ми умря и ходихме на погребение. Дори не знам, защо не ми беше мъчно. С майка ми напуснахме големият красив Ню Йорк и отидохме в някакво ранчо. Там, Томас,момче на моята възраст, който работеше там, ме научи да яздя кон и да свиря на китара. Полезно нещо. За жалост отново трябваше да ходя на училището, а то беше на няколко километра от ранчото. Томас ме караше. Накрая разбрах, че той е бил на 19, а не на моите години.
Та Томас притежаваше някаква странна сила, наречена Регенерация и дори един път ми позволя да изгоря малко от ръката му, така че да остане рана. За мое голямо изумление точно след една минута ( малко болка) на ръката му нямаше и драскотинка или някакъв белег за рана.
Общо взето животът ми беше съвсем скучен, като изключим факта, че бях за няколко часа в затвора, заради използването на силите си. Отново непрактично, както каза жената полицай. Честно казано, за полицай, тя беше доста хубава.
След това заминах сама за някакво училище с мисълта,че поне там няма да ме намират за луда, защото и те са такива...

Снимка:

Ashley Benson

by **Desire Lightwood** Съб Фев 26, 2011 2:59 pm

Одобрена си. Няма нужда да чакаш одобрение от някой друг, защото се събрахме много Админи и някои просто влизат веднъж на седмица. :)

Исабел Моргенстърн

Исабел Моргенстърн

Re: Исабел Моргенстърн