Залата, в която се събират всички

Влязох в залата , беше много шумно .Всички си говориха ,от някой страни се чуваха смехове и викове .Тръгнах към масата на Fire, седнах на един стол и оставих чантата си на масата пред мен .Не познавах никой тук освен сестра си , която по почуда я нямаше , и Стефан . Кръстосах крака и се отпуснах на стола.Един от главните учители извика "Тишина" , смеха притихна и вече не се чуваха гласове , веселите им лица , се изкривиха в уплашени . Защо бяха толкова уплашени ?! Всички погледи отидоха към масата на учителите , сякаш скоро щяха да кажат нещо важно ,не знаех .

След като влязох в залата, осъзнах, че беше прекалено тихо като за група ученици. Имаше маси и нямаше кой-знае-колко свободни места, така че се запътих към най-близката маса. За мое съжаление нямаше празно място, така че седнах на втората маса където пък от своя страна нямаше много заети места.
Бях облечена в плесирана черна поличка, , клин, потник на червени и черни раета и гети за ръци също на раета от черно и червено, които позволяваха на ръцете ми да не мръзнах. Обувките ми бяха на високи токове. Всъщност, днес бях малко на вълна ,,готик". На учите ми тежаха халките, на втория ред висящите червени топченца и на третия и четвъртия ред по едно черно топченце. Вярно целите ми уши просто бяха в обеци. Да ан еговорим за обецата на езика, но тя не се виждаше и почти никой не знаеше за нея. Падах си малко по пиърсингите.
Сложих чантичката си на масата и подпрях главата си на лактите си.

Оглеждах стаята с погледа си , докато стоях на стола неподвижно.Чуваше се само скучната музика и много тихите гласове на учениците ,докато един не ми направи впечатление .
-Стафан ! -казах радостно и го целунах - Тук е масата на Fire,не може да останеш ..
Казах натъжено аз и го погледнах в очите .Той ми се усмихна ,а неговата усмивка винаги ме караше да се усмихна.

Засмях се на речника на Стефан .
-Добре съм , а ти ?? Какво пи , а имаш ли още ??
Попитах аз и се засмях .Оправих си роклята и отново го погледнах .
-И ти си много красив .. и все пак какво си пил ??
Погледнах го подозрително и допълних .
-Не наистина , още ли имаш от него ??
Директора се представи , представи учителите ,дрън-дрън ..

[b]Ел обърка думите и за малко да се разсмея. След малко празни приказки на Ел, директорът дойде. И... как ме нарече Ида?
-Аз съм Блеър Улдорф. Дори не ми харесва името Ида. И ако искате ме изключвайте от училището, но който ми каже Ида... ще го фрасна. -Казах обидено. Да ме беше нарекъл с друго име. Аз мразя цветя и... не мисля, че Ида е подходящото ми име. -Сетих се за приказката "Цветята на малката Ида", а и вече не бях малка. Все едно. Нацупих се.[/b]

Засмях се на шегата му , нищо че не бе много зряла и че това бе един от съучениците ми , но си я биваше . Отместих един кичур коса, който ми пречеше и го погледнах в очите .
-Не мислиш ли ,че можеш повече ??
Попитах го и погледнах предизвикателно , сякаш го подтиквах към нещо.
-Шегувам се , не прави глупости !
Допълних и отново го целунах .

Днес влязох в залата,беше доста шумно...имаше доста хора,но просто огледах и седнах на един стол.Разбрах,че ще се проведе някакво парти,но не дойдох заради това.Просто седнах и си извадих шише с минерлна вода от чантата.Отпих от водата и отново се загледах.Видях Катерина,но не отидох при нея понеже беше с приятеля си Стефан и просто се усмихнах от стола...

-Внимавай аз да не подпаля някой твой съученик ,като те гледам как се забавляваш със моите съученици ми се иска и аз да се позабавлявам! Защото аз никога не съм в ред !
Засмях се .Много ясно бе , че не бих подпалила някой , но може би стола му .. Видях Стефани да влиза , седна на едни маса и ми се усмихна , а аз в отговор `и се изплезих и се засмях .Отново върнах погледа си към Стефан .
-Като сме го тръгнали към галени имена , патенце мое , какво ти се прави ?
Попитах го аз и отново се засмях.

Катерина ми се уплези и се засмя,а аз също след нея.Прибрах си шишето с вода в чантата и си взех един сандвич.Не бях яла цял ден...просто огладнях.Взех си сандвич,станах и тръгнах да излизам от залата,понеже нямаше какво да правя сама и просто отхапах от сандвича и излязох.

-Кокошка ли ?Не си играй с огъня !-изсъсках и добавих - Петел !
Засмях и му подшушнах "Кудкодяк !" и се засмях . Стефани си тръгна,кога?
-И ,петле мое .. -отново се засмях ,но след секунди удържах смеха си - аз не знам какво ми се прави , случайно да знаеш ?
Попитах го и отпих от една чаша която взех от масата . Когато преглътнах, направих странна физиономия .
-Илл , какво по дяволите е това .. сок ?? Боже на 5 ли сме ?? - претрепвах ,а Стефан ме гледаше и се смееше

-Викай ми както искаш , само ми дай алкохол ! Ох , ти си съкровище , златно слънце !
Започнах весело да се усмихвам , взех чашата и отпих една голяма глътка.
-Ти си едно голямо слънце !- казах отново и го целунах .
Продължавах да си отпивам от чашата и да се усмихвам сладко ,сладко .

Някой ученици започнаха да излизат от залата , а учителите не забелязаха.
-Най-добре да се махнем от скучното събиране или там каквото и да е..
Отвърнах и изпих останалото от чашата и си взех чантата .
-И отиваме. . . къде ?
Попитах аз и се засмях.