Голямото езеро

Имах нужда от чист въздух.. Имах нужда да помисля за всичко.. За миналото ми.. За настоящето ми и за бъдещето ми.. Тръгнах безцелно към нищото без да обръщам внимание на времето, часът беше късен.. Това обаче не ме притесняваше.. Не и мен.. Първото спокойно място за което се сетих бе спокойната локва с вода, която всички наричаха езеро.. Да, локва.. Една голяма локва.. Закрачих бавно, а токчетата ми потропваха тихо под малките камъчета, които правеха движението ми по-затруднено.. Когато стигнах обаче ме очакваше изненада.. Малка красавица, която плуваше в малкото езерце.. Тя ме поздрави колебливо, а аз просто се ухилих..
- Здрасти.. Не е ли малко студено за къпане ?? - подсмихнах се и седнах на земята..

Момичето започна да говори всякакви глупости.. Била от дом огън.. Все едно ме интересуваше.. Завъртях очи, а тя попита за името ми.. Приказливката обаче ме изпревари и се представи като Блеър..
- Аз съм Розали.. Розали Скот.. - измърморих.. - От дом вода съм.. Ако те интересува.. - добавих отегчено.. Събрах краката си обвивайки ги с ръце .. Подпрях бавно главата си на тях.. Не знаех за какво ще говорим с Блеър.. Дори не бяхме от един дом..

Момичето започна да говори бавно и някак несвързан.. Задаваше въпросите си един след друг.. Наистина си беше приказливка.. Не знаех в кой курс е, но изглеждаше дребна и някак сладникава.. Все пак обаче аз бях по-ниска.. Може би с някакви сантиметри разлика, но ясно виждах височината й спрямо моята..
- Аз съм в трети курс.. Предполагам ти си във втори ? - попитах тихо повдигайки вежда.. Имайки предвид стола май наистина беше в трети.. Предложи и аз да седна, но естествено отказах.. Земята беше по-удобна със сигурност.. Пък и беше странно да стоя на стол близо до глупавото езеро.. Бавно седнах на земята гледайки водата.. Раздвижих показалеца си съвсем леко, а от езерото започнаха да се подават водни полукръгове.. Подсмихнах се леко и отпуснах ръката си.. Всичко замря.. Живата вода отново се превърна в скучна и обикновена, голяма локва..

Не очаквах да е толкова малка.. Само на шестнадесет, а едва сега започва да опознава силите си.. Наистина много досадно.. Спомнях си първите ми години тук.. Учене, упражнения.. Всичко.. Имах нужда от часовете, които ме учеха на много неща, но въпреки това не ги посещавах често.. Не виждах смисъла да знам повече.. Едва ли някой щеше да прояви желание да ме убие.. Блеър прекъсна мислите ми питайки за миналото ми.. Семейството ми.. Колко интересно.. Едва ли историята щеше да й хареса ..
- Не съм сигурна за родния си град, но когато бях на пет годинки бях отделена от баща си.. - млъкнах за секунда докосвайки малкия медальон с гравирана буквата ми на него.. - Отвлякоха ме незнайно защо.. Прекарах остатъка от живота си при похитителя си докато не го убих.. Тогава разбрах за силите си.. - измърморих отегчено.. Вече не ми пукаше.. Разправях това за сетен път.. - Ами твоята история, хлапе.. ?? - попитах простичко

Историята й беше по-гадна и от моята.. Честно казано предпочитах да съм отделена от родителите си, да съм изнасилена, ако трябва и пребивана, но не й да нямам приятели и да знам, че не съм обичана.. Сега вече наистина не ми пукаше.. Нямах приятели.. Не ги и исках.. Те само създаваха проблеми..
- Гадна история, но сега всичко е наред нали ? - усмихнах се топло..

Просто нямах думи.. Малката се притесняваше да не е болна.. Та това си беше истинско щастие.. Малко свобода за мозъка.. Щеше да си почива в стаята без никой да я кара да учи в досадното училище.. Поклатих леко глава и се зарових из джоба на дънките си.. Извадих малка бяла кутийка с лилави фигурки по нея.. Да, моята лична кутийка с цигари.. Усмихнах се доволно и бавно поставих филтъра на тънката цигара между устните си.. Усетих как филтъра се напоява с гланца ми.. Това както никога не ме притесняваше.. Не и днес.. След още малко ровене открих и сребърната си запалка.. Щракнах копчето, а огъня се втурна към хартията.. След като тя зпапочна да гори дръпнах леко докато сладникавия тютюн не започна да дими.. Усмихнах се и продължих да дърпам разгаряйки го.. Димът стигаше чак до белите ми дробове, което караше тялото ми да потреперва..
- Затова трябва първо да усвоиш силите си преди да излезеш гола.. Не се притеснявай в най-лошия случай щеше да се подпалиш.. Това означава, че не си чак толкова зле.. - ухилих се и изпуснах ненужния дим през носа си..