Re: Далечният плаж

by **David Black** Чет Мар 10, 2011 7:21 pm

Момичето започна да ме дърпа за ръка, което видимо ме изненада.. Предложи да го направим, но точно сега наистина не ми се занимаваше.. Тя се втренчи в мен само на дъх разстояние.. Погледнах я тъпо повдигайки едната си вежда.. Приближих се бавно към нея и докоснах сладките й устни с моите..
- Съжалявам, но трябва да тръгвам.. - казах и се отдръпнах от нея.. Поех дълбоко въздух и просто изчезнах или поне за нея.. Слях се с чистия въздух, което ме правеше сто процента невидим.. Тръгнах с бързи крачки към обратната посока и съвсем скоро бях в училището..

by **Изабела Салватор** Пет Мар 11, 2011 8:36 pm

Той ме целуна нежно после ме пусна и си тръгна бързо.
Стоях там вече в мрака с жално лице.След като наистина силуета му изчезна от хоризонта аз продумах:
- Всички си тръгват от мен .. толкова ли съм лоша? - по бузите ми се стекоха горещи сълзи.
- Това беше!Ще сложа край на живота си! - не можех да проумея,че вече сама си говорех.Не ми пукаше въобще.И на никой няма да му пука,че няма да ме има на този свят.
Исках да се удавя.Влязох бавно във водата.Не бях сигурна дали истински го искам...искам го!Стигнах по-дълбоко и се потопих.
Стоях няколко секунди и после чух познат глас.
- Изи ? Къде си ?

by **Катерина** Съб Мар 12, 2011 11:02 pm

Отидохме на плажа . Скоро видях нещата на сестра ми ,но не и нея .
-Изи ? Къде си ?
Извиках и бързо запалих огън за да видя по добре . Започнах да де притеснявам .
-Мамка му ,къде е ? Изабела ?
Видях нещо във водата , нещо приличащо на сестра ми .Какво правеше , защо не излиза ? А аз какво трябваше да направя , стоях и не мръдвах . Изведнъж ми ми светна "Тъпо , спаси я !".Бързо навлязох във водата и я задърпах , за човек който искаше да се самоубие не прояви съпротива .Дано Стефан схване какво става .Когато излязохме на повърхността тя си пое дълбоко дъх , че чак ми взе въздуха .
-Какво те прихвана ?- попитах я и я пуснах

by **Изабела Салватор** Съб Мар 12, 2011 11:43 pm

Да,както си и мислех.Беше Катерина - сестра ми.
Извади ме.Не се съпротивлявах,защото нямаше смисъл.Бях се нагълтала с вода и бях отпаднала.
Когато Кат ме извади на сушата се закашлях и изплюх водата настрани.
После си поех дълбоко дъх.
- Какво те прихвана ? - попита ме тя.
Не й отговорих.Още не се бях опомнила.
Защо не умрях ? Защо тя се появи ? Защо хората си отиват от мен ? Защо ? ...

- Не се ли замисляш,че може би има причина да се удавя ? - попитах я сериозно като очите ми рязко се стрелнаха към нейните.
Тя постоя няколко секунди и после каза:
- Не .. не мисля,че има причина.Ти си щастлива.
- Щастлива ? - засмях се леко и насила. - Това е само маска.Всъщност съм нещастна.Никой не се сеща за мен.С всеки изминал ден хората си тръгват от мен ... няма смисъл да живея разбери!Защо не ме остави да умра ?! - вече виках и очите ми се пълнеха със сълзи.

by **Катерина** Съб Мар 12, 2011 11:55 pm

Гледах я в очите , от който потекоха тъжни сълзи .При нас имаше такъв ефект ,че едната разплаче ли се и другата почва . От очите ми започнаха да се стичат топли сълзи .Как да я пусна да умре , да тя умре ли кой ми остава , тя е единствения човек за който бих дала живота си , тя е единствения човек който ми остана .
-Да те оставя да умреш ?Ти нормална ли си , да оставя собствената си сестра да умре ? Че защо не се самоубием и двете? Следващото семейно събиране в Ада ! Хората не си отиват от теб , отиват си защото ние не сме хотел ,че да останат ! - засмях се тъжно и продължих- Не ,Изи , няма да те оставя , ако оставя теб , по добре да си тръгна с теб ! Кой нормален човек ще си играе с огъня ?Ние управляваме огъня , сега сме тук , всички са като нас .. не можа да избягат дори и да искат .. в едно училище сме !

by Sponsored content