Latest topics
Вход
Статистика
Имаме 25 регистрирани потребителиНай-новият потребител е NatishaCampbel
Нашите потребители са написали 461 мнения in 95 subjects
Далечният плаж
+2
Блеър Улдорф
Desire Lightwood
6 posters
Страница 1 от 2
Страница 1 от 2 • 1, 2
Далечният плаж
Плажът всъщност беше далеч от училището, но всеки достатъчно търпелив или вещ в магиите, можеше да стигне до него безпроблемно. Беше голям, осеян с прекрасни скали, от които можеше да се скача. Водата беше кристално чиста и в повечето случаи-спокойна. Под нея има голямо разнообразие от риби и подводни растения.
Re: Далечният плаж
Отново не исках да стоя затворена в една дребна и тясна, макар и достатъчно луксозна стаичка. Хванах една кърпа и излязох навън. Всички ме изгледаха странно, защото не бях облякла униформата си. Въздъхнах и тръгнах към плажа. Брат ми ми беше разказвал за това място много и продължително време. Познавах околностите като дланта си, съдейки по смелостта ми в този момент. Да тръгна към непознато място, кой знае - може би и забравено от човека. Каквото и да става мога да се защитя, това е ясно. Не напразно съм дошла тук да уча магия и дори нещо по-специално - да изучавам тайните на водната стихия.
Бях все още далеко от морето, но все пак подушвах аромата на морската вода. Усмихнах се и стъпих на пясъка. Хвърлих кърпата на земята, заедно с дрехите си и тръгнах да влизам във водата. В този момент усетих чуждо присъствие. Отстъпих две-три крачки назад и се обърнах към... Да, към Блеър.
- Какво те води тук? - повдигнах вежди.
Бях все още далеко от морето, но все пак подушвах аромата на морската вода. Усмихнах се и стъпих на пясъка. Хвърлих кърпата на земята, заедно с дрехите си и тръгнах да влизам във водата. В този момент усетих чуждо присъствие. Отстъпих две-три крачки назад и се обърнах към... Да, към Блеър.
- Какво те води тук? - повдигнах вежди.
Re: Далечният плаж
Бях се запътила към плажа. Исках да се телепортирам там. Ама нямах такава дарба.Добре им беше на другите. На тези, които бяха вода. Аз единствено исках да мога да се телепортирам. С огън най-много да подпаля училището. От семейството ми единствено баба ми имаше вода. Всички други огън. Та все едно. Точно пристигнах на плажа. Гледах си в краката и изведнъж погледнах напред. Видях Ел. "Какво те води тук?" Беше въпросът й. Какво да ме води. "Какво те води тук" Изимитирах я наум.
-Ами реших да дойда на плажа. -Отвърнах заядливо. Тя се подразни от думите ми явно, понеже се нацупи.
-Ами реших да дойда на плажа. -Отвърнах заядливо. Тя се подразни от думите ми явно, понеже се нацупи.
Блеър Улдорф- Брой мнения : 101
Points : 118
Reputation : 0
Join date : 12.02.2011
Години : 26
Re: Далечният плаж
Зацъках с език и се усмихнах дяволски.
- Спокойно, Блеър, не съм искала да се заяждам с теб.
Едно ми беше интересно - как тя превръщаше всяка моя дума в спор и заяждане. Кръстосах ръце и вдигнах хвърлените дрехи и кърпата от земята. Огледах се наоколо и нямаше никого. Не беше лоша идея да вляза и да се окъпя. Отново хвърлих дрехите си настрани и влязох във водата. Дори не дочаках да обели и една дума, направо влязох. Вълните бяха наистина големи и ме заливаха цялата. Една след друга, ме караха да се усмихвам. Ах, наистина обичах водата! Приближаваше се една огромна вълна, малко по висока от мен. Засмях се и я задържах над мен с помощта на дарбата си.
- Колко жалко. Не искам да губя приятното чувство, щом усетя как ме залива вълната. - въздъхнах тъжно, уж и я оставих да се строполи върху мен.
Колкото и глупаво да звучи, наистина обичах това чувство. Блеър просто стоеше и ме гледаше с нейния заядлив поглед.
- Няма ли да дойдеш? Нима ще стоиш там през цялото време, кръстосала крака и с този нацупен поглед? - повдигнах леко края на устните си, за да се получи крива усмивка, но след малко наистина се усмихнах що-годе истински, макар и насила.
- Спокойно, Блеър, не съм искала да се заяждам с теб.
Едно ми беше интересно - как тя превръщаше всяка моя дума в спор и заяждане. Кръстосах ръце и вдигнах хвърлените дрехи и кърпата от земята. Огледах се наоколо и нямаше никого. Не беше лоша идея да вляза и да се окъпя. Отново хвърлих дрехите си настрани и влязох във водата. Дори не дочаках да обели и една дума, направо влязох. Вълните бяха наистина големи и ме заливаха цялата. Една след друга, ме караха да се усмихвам. Ах, наистина обичах водата! Приближаваше се една огромна вълна, малко по висока от мен. Засмях се и я задържах над мен с помощта на дарбата си.
- Колко жалко. Не искам да губя приятното чувство, щом усетя как ме залива вълната. - въздъхнах тъжно, уж и я оставих да се строполи върху мен.
Колкото и глупаво да звучи, наистина обичах това чувство. Блеър просто стоеше и ме гледаше с нейния заядлив поглед.
- Няма ли да дойдеш? Нима ще стоиш там през цялото време, кръстосала крака и с този нацупен поглед? - повдигнах леко края на устните си, за да се получи крива усмивка, но след малко наистина се усмихнах що-годе истински, макар и насила.
Re: Далечният плаж
След като Ел заяви, че не иска да се заяждаме ми стана тъпо. Не съм за никъде. Нито за това училище нито за никое. Аз съм заядлива и злобна и всички ме мразят. Стига толкова. Аз съм супер. Край на страданието. По принцип страдах няколко секунди както сега. Бързо се утешавах. Сложих си кърпата на земята. Махнах си дрехите и ги прибрах в торбата. Излегнах се и си кръстосах краката. След като Ел ме повика попитах:
-Има ли медузи. -Едва не се разсмях. Не бях толкова глезена. Без да чакам отговор тръгнах към водата. Може би щяхме да станем приятелки. Времето щеше да покаже. Е, ако иска глезла за приятелка нейн проблем.
-Има ли медузи. -Едва не се разсмях. Не бях толкова глезена. Без да чакам отговор тръгнах към водата. Може би щяхме да станем приятелки. Времето щеше да покаже. Е, ако иска глезла за приятелка нейн проблем.
Блеър Улдорф- Брой мнения : 101
Points : 118
Reputation : 0
Join date : 12.02.2011
Години : 26
Re: Далечният плаж
Глезла - това е една от думите, която я описва точно. "Има ли медузи?" Ах, милата. Май е била угрижвана прекалено много, защото се държи като принцеса.
- Медузи няма, само раци. - отбелязах информативно, но едва се стърпях да не се засмея.
Тя влезе във водата и аз веднага я наплисках и се разсмях. Блеър опръска и мен, на свой ред. Поклатих глава и заплувах по-навътре в морето. Една вълна тъкмо прииждаше и отново исках да се възползвам от дарбата си, за да вбеся момичето. Ухилих се дяволски и запратих струя вода в лицето на Блеър. Добре беше, че я хванах за ръката, защото щеше да падне назад.
- Извинявай! Не трябваше да става точно така... - направих невинна физиономия.
О, това със сигурност щеше да предизвика поредния спор... Нищо, поне се позабавлявах.
- Медузи няма, само раци. - отбелязах информативно, но едва се стърпях да не се засмея.
Тя влезе във водата и аз веднага я наплисках и се разсмях. Блеър опръска и мен, на свой ред. Поклатих глава и заплувах по-навътре в морето. Една вълна тъкмо прииждаше и отново исках да се възползвам от дарбата си, за да вбеся момичето. Ухилих се дяволски и запратих струя вода в лицето на Блеър. Добре беше, че я хванах за ръката, защото щеше да падне назад.
- Извинявай! Не трябваше да става точно така... - направих невинна физиономия.
О, това със сигурност щеше да предизвика поредния спор... Нищо, поне се позабавлявах.
Re: Далечният плаж
Да бе не е искала да стане така. Точно това е целяла. Усещах как кръвта ми се затопля. Ставаше ми горещо. Цялата бях червена може би.
-Да бе! -Викнах. -Не си искала. Точно това целеше. -Изведнъж усетих, че затоплям водата. Силите ми бяха извън контрол. Има чувството, че във всеки момент или ще припадна или ще подпаля водата. Случи се второто. Няколко пъти опитах да намаля огъня, но нищо. Ел също опита, но нищо се се получи.
-Ще ме послушаш! -Казах гледайки ядосана към огъня. Свих ръката си толкова силно, че даже си забих ноктите в кожата. След което изгледах Ел накриво и излязох от водата лягайки на кърпата си. Бях много изморена. Имах чувството, че губя силите си, но това чувство се появяваше всички път, когато се ядосах.
-Да бе! -Викнах. -Не си искала. Точно това целеше. -Изведнъж усетих, че затоплям водата. Силите ми бяха извън контрол. Има чувството, че във всеки момент или ще припадна или ще подпаля водата. Случи се второто. Няколко пъти опитах да намаля огъня, но нищо. Ел също опита, но нищо се се получи.
-Ще ме послушаш! -Казах гледайки ядосана към огъня. Свих ръката си толкова силно, че даже си забих ноктите в кожата. След което изгледах Ел накриво и излязох от водата лягайки на кърпата си. Бях много изморена. Имах чувството, че губя силите си, но това чувство се появяваше всички път, когато се ядосах.
Блеър Улдорф- Брой мнения : 101
Points : 118
Reputation : 0
Join date : 12.02.2011
Години : 26
Re: Далечният плаж
Не знам какво и стана изведнъж... Да, наистина, целта ми не беше такава. Не мислех, че я удари толкова силно. Не казах нищо, само се намръщих. Свих ръце в юмрук и бях готова да я нападна, но нещо се случи... Части от водата горяха, а Блеър не изглеждаше особено добре. Излезе и легна на кърпата си, а аз я последвах. Седнах на моята и зачаках нещо да стане. Тя определено изглеждаше ядосана заради случка преди малко. Просто като си припомнех как ми се беше развикала... Ми идваше да я хвана за врата. Сърцето ми затуптя бързо, направо щеше да изскочи от гърдите ми, а и цялата се зачервих, точно както Блеър. Присвих устни и се опитах да подмина гнева си. Но не успявах. Скочих, а тя също се изправи в седнало положение.
- Ако още веднъж ми повишиш тон, ще ти се случи случка! И то дори по-гадна от тази! - изсъсках в лицето и.
Не знаех какво ми става. Никога не ми се беше случвало такова нещо... Това момиче наистина ме изкара извън релси, дори не знаех как го постига. Малко ми оставаше наистина да я хвана за врата... По-добре да внимава следващия път.
- Виж, извинявай... Не съм искала водата да те удари толкова силно, силите ми излязоха извън контрол. И наистина, с нищо не бих наранила никого заради няколко думи, колкото и да ме ядосват.
Сведох глава и зачаках реакцията и. Каквато и принцеса да беше... Едва ли няма нищо човешко в нея.
- Ако още веднъж ми повишиш тон, ще ти се случи случка! И то дори по-гадна от тази! - изсъсках в лицето и.
Не знаех какво ми става. Никога не ми се беше случвало такова нещо... Това момиче наистина ме изкара извън релси, дори не знаех как го постига. Малко ми оставаше наистина да я хвана за врата... По-добре да внимава следващия път.
- Виж, извинявай... Не съм искала водата да те удари толкова силно, силите ми излязоха извън контрол. И наистина, с нищо не бих наранила никого заради няколко думи, колкото и да ме ядосват.
Сведох глава и зачаках реакцията и. Каквато и принцеса да беше... Едва ли няма нищо човешко в нея.
Re: Далечният плаж
Сякаш цял живот съм искала да развивам силите си в някакво училище. Сякаш винаги съм се опитвала да се отърва от нормалните учебни занимания в така познатия...свят. Сякаш винаги съм можела да разбера какво имам и да не го пропилявам, както правех, защото сега просто интереса ми се изпари.
Огънят никога не е била от любимите ми сили. Винаги, всъщност, съм желала да притежавам въздуха, макар че дори не знаех защо го исках. Беше скучна дарба, като се замисля. С огъня, какво? Никой не иска половината му коса да стане на пепел, нали? А и без това владеех силата си достатъчно, че да не става така.
Разходката ми се оказа прекалено дълга, че да стигна до плажа.Бях облечена в черни дънкови къси панталонки и бяло потниче. Косата ми беше прецизно накъдрена и отпусната свободно, тоест не беше на опашка, както аз винаги съм мразела.
Пред мен застана водата, а във водата две момичета. Седнах на плажа и погледнах към тях. Те бяха на плиткото ,така че бях близо.ЕДвете погледнаха към мен, а аз просто казах:
-Хей.
Огънят никога не е била от любимите ми сили. Винаги, всъщност, съм желала да притежавам въздуха, макар че дори не знаех защо го исках. Беше скучна дарба, като се замисля. С огъня, какво? Никой не иска половината му коса да стане на пепел, нали? А и без това владеех силата си достатъчно, че да не става така.
Разходката ми се оказа прекалено дълга, че да стигна до плажа.Бях облечена в черни дънкови къси панталонки и бяло потниче. Косата ми беше прецизно накъдрена и отпусната свободно, тоест не беше на опашка, както аз винаги съм мразела.
Пред мен застана водата, а във водата две момичета. Седнах на плажа и погледнах към тях. Те бяха на плиткото ,така че бях близо.ЕДвете погледнаха към мен, а аз просто казах:
-Хей.
Исабел Моргенстърн- Брой мнения : 16
Points : 20
Reputation : 0
Join date : 26.02.2011
Re: Далечният плаж
-Ами добре. -Усмихнах се фалшиво. Изобщо не исках да приемам извинението й. Аз се усмихнах и я погледнах заядливо и тя разбра, че не съм искала да се сдобрим. В този момент дойде някакво момиче.
-Здравей. -Усмихнах й се аз след нейния поздрав. Станах и си подадох ръката. Беше необичайно и Ел го забеляза, но и тя се усмихна. След това отстъпих.
-Аз съм Блеър, а ти?
-Здравей. -Усмихнах й се аз след нейния поздрав. Станах и си подадох ръката. Беше необичайно и Ел го забеляза, но и тя се усмихна. След това отстъпих.
-Аз съм Блеър, а ти?
Блеър Улдорф- Брой мнения : 101
Points : 118
Reputation : 0
Join date : 12.02.2011
Години : 26
Re: Далечният плаж
След като се представи, аз станах и поех ръката, като подадох и своята. усмихнах се лекичко, като гланца ми проблесна на светлината на слънцето.
След това аз също се реших все пак да кажа името си и да се предтсавя, нали не биваше да бъдем неучтиви, каквато бях попринцип аз.
-Аз съм Исабел. -казах мелодично името си.
Да, както сами се досещате името Исабел беше типично за една русокоска, която обичаше да бъде перфектна във всичко като се включват дрехите, грима, обувките. Макар да бях толкова взискателна към външния си вид, не можех да отделя очи и от книгите, нещо, за което другите не подозират при първата ни среща. Жалко, че след това не искат да ме опознаят по-добре. колкото и наддменно да се държах от началото...е, продължавах да го правя , понякога. Честно да си кажа от няколко месеца насам се старая просто да бъда себе си, както ми беше казал Томас, а това беше доста трудно, като се има впредвид,че в това бях начинаеща. Томас имаше големи очаквания за подобряването на силите ми в това училище.
-На 17 съм.-продължих след това, за да кажа нещо.
След това аз също се реших все пак да кажа името си и да се предтсавя, нали не биваше да бъдем неучтиви, каквато бях попринцип аз.
-Аз съм Исабел. -казах мелодично името си.
Да, както сами се досещате името Исабел беше типично за една русокоска, която обичаше да бъде перфектна във всичко като се включват дрехите, грима, обувките. Макар да бях толкова взискателна към външния си вид, не можех да отделя очи и от книгите, нещо, за което другите не подозират при първата ни среща. Жалко, че след това не искат да ме опознаят по-добре. колкото и наддменно да се държах от началото...е, продължавах да го правя , понякога. Честно да си кажа от няколко месеца насам се старая просто да бъда себе си, както ми беше казал Томас, а това беше доста трудно, като се има впредвид,че в това бях начинаеща. Томас имаше големи очаквания за подобряването на силите ми в това училище.
-На 17 съм.-продължих след това, за да кажа нещо.
Исабел Моргенстърн- Брой мнения : 16
Points : 20
Reputation : 0
Join date : 26.02.2011
Re: Далечният плаж
Ококорих се. Ама... тя си подаде ръката. Беше нетипично за нея... След малко погледът ми се оправи и се показа само лека усмивка.
- Ел. - отсякох информативно.
После се обърнах към Блеър, за да видя какво ще направи. Не искаше да приеме извинението ми, очевидно. Хм, явно няма да се разбираме толкова добре, колкото си мислех.
Отстъпих назад и отново огледах всичко около себе си. Присвих устни, когато погледът ми срещна Блеър и веднага фукнах. Седнах на кърпата си и се загледах в небето. Приличах на човек с психични отклонения. Погледът ми слезе малко по-надолу, проследявайки всяко движение на светлината от залязващото слънце. Да си призная, беше доста красиво. А аз не признавах красивите неща често, дори никога. Станах, без да отделям поглед от залеза и отново се запътих към водата. Къпането щеше да е по-приятно на лунна светлина, но и това ме устройваше. Водата определено ме успокои и разсея от Блеър и всяка нейна дума или реакция.
- Ел. - отсякох информативно.
После се обърнах към Блеър, за да видя какво ще направи. Не искаше да приеме извинението ми, очевидно. Хм, явно няма да се разбираме толкова добре, колкото си мислех.
Отстъпих назад и отново огледах всичко около себе си. Присвих устни, когато погледът ми срещна Блеър и веднага фукнах. Седнах на кърпата си и се загледах в небето. Приличах на човек с психични отклонения. Погледът ми слезе малко по-надолу, проследявайки всяко движение на светлината от залязващото слънце. Да си призная, беше доста красиво. А аз не признавах красивите неща често, дори никога. Станах, без да отделям поглед от залеза и отново се запътих към водата. Къпането щеше да е по-приятно на лунна светлина, но и това ме устройваше. Водата определено ме успокои и разсея от Блеър и всяка нейна дума или реакция.
Re: Далечният плаж
Все едно изкарах Ел от собствения й свят като казах:
-Аз съм на петнадесет. -Ел се нацупи все едно съм й взела десертчето.
-Оу, Иси или Бел, как да ти казваме? -Попитах след, което й направих място да седне на кърпата до мен.
-Седни. Кърпата на Ел е прекалено мокра. Та тя обича да мокри хората. -Този път само се пошегувах. Беше ми писнало да водя война със целия свят.
-Някой да иска сандвич? -Обърнах се към двете, а Исабел седна до мен.
-Аз съм на петнадесет. -Ел се нацупи все едно съм й взела десертчето.
-Оу, Иси или Бел, как да ти казваме? -Попитах след, което й направих място да седне на кърпата до мен.
-Седни. Кърпата на Ел е прекалено мокра. Та тя обича да мокри хората. -Този път само се пошегувах. Беше ми писнало да водя война със целия свят.
-Някой да иска сандвич? -Обърнах се към двете, а Исабел седна до мен.
Блеър Улдорф- Брой мнения : 101
Points : 118
Reputation : 0
Join date : 12.02.2011
Години : 26
Re: Далечният плаж
Отначало просто вдигнах рамене. Не обичах да ме наричат с цялото ми име, но пък и не предпочитах някакви банални съкращения. Може би просто исках да ви викат:
-Просто Ис.-казах и се усмихнах.
Сложих един от русите си кичури зад ухото си, на което бяха наредени около 4-5 различни вида обеци. Като се започне с големи халки, на втората дупка бях сложила някакво сърчице, което висеше, на третата дупка - камъче и на четвъртата някакво черно топче. Много обиах многото обеци на ушите. Изглеждаше...хубаво, но не и прекалено смахнато като някои пиърсинг на различните места. примерно бях видяла момиче, която имаше пиърсинг малко на китката си. е, да беше навсякъде с обеци, но на китката! Това е доста щуро.( Изключваме факта, че бях в метъл магазин , където имаше доста разновидности за обеци). Като заговорихме за обеци...имах и на езика.Там не се виждаше, но понякога фъфлех.
Седнах на кърпата до Блеър и отказах сандвичите. Вече бях яла цяла кутийка сладолед и не мислех, че един сандвич щеше да ми се отрази добре. както и да е. Очевидно бях най-голямата тук, като изключим Ел, защото нейните години не знаех. не, че ме интересуваше това.
Щеше ми се нещо да попитам, но нямах никаква идея какво.
-Какво правите през свободното си време?-попитах накрая аз и погледнах и двете.
-Просто Ис.-казах и се усмихнах.
Сложих един от русите си кичури зад ухото си, на което бяха наредени около 4-5 различни вида обеци. Като се започне с големи халки, на втората дупка бях сложила някакво сърчице, което висеше, на третата дупка - камъче и на четвъртата някакво черно топче. Много обиах многото обеци на ушите. Изглеждаше...хубаво, но не и прекалено смахнато като някои пиърсинг на различните места. примерно бях видяла момиче, която имаше пиърсинг малко на китката си. е, да беше навсякъде с обеци, но на китката! Това е доста щуро.( Изключваме факта, че бях в метъл магазин , където имаше доста разновидности за обеци). Като заговорихме за обеци...имах и на езика.Там не се виждаше, но понякога фъфлех.
Седнах на кърпата до Блеър и отказах сандвичите. Вече бях яла цяла кутийка сладолед и не мислех, че един сандвич щеше да ми се отрази добре. както и да е. Очевидно бях най-голямата тук, като изключим Ел, защото нейните години не знаех. не, че ме интересуваше това.
Щеше ми се нещо да попитам, но нямах никаква идея какво.
-Какво правите през свободното си време?-попитах накрая аз и погледнах и двете.
Исабел Моргенстърн- Брой мнения : 16
Points : 20
Reputation : 0
Join date : 26.02.2011
Re: Далечният плаж
Излязох от водата свежа като репичка. Усмихнах се на Исабел и вдигнах кърпата си от пясъка. Честно казано, не исках погледът ми да среща Блеър, за да не се ядосам отново. Подсуших се, уж и отново положих мократа кърпа на пясъка. Останах права и се заслушах в сладките приказки на двете момичета.
- Колко неучтиво от моя страна... Нека започна отначало: Името ми е Ел Салвадор и съм първи курс с вода. - подадох ръка към Исабел.
После погледнах към Блеър, която се направи на отвеяна. Хубаво, щом не иска да станем приятелки... Неин си е проблема. Всяка нейна дума, реакция, поглед или въобще цялото и държание ме изкарваше извън релси и ставах груба и злобна.
След малко бях изсъхнала и облякох дрехите си. Още не можех да избия онова изречение от главата си: "Та тя обича да мокри хората." Ако нямаше и друг човек тук... Щеше да хвърчи една, единствена глава. Чия ли?
Обърнах се към морето. Всъщност, слънцето вече почти се беше скрило и наставаше тъмнина. Първата звезда все още не се беше появила, или поне не се виждаше оттук. Но все пак беше красиво. Може би тази гледка щеше да разруши каменната стена между мен и Блеър.
- Колко неучтиво от моя страна... Нека започна отначало: Името ми е Ел Салвадор и съм първи курс с вода. - подадох ръка към Исабел.
После погледнах към Блеър, която се направи на отвеяна. Хубаво, щом не иска да станем приятелки... Неин си е проблема. Всяка нейна дума, реакция, поглед или въобще цялото и държание ме изкарваше извън релси и ставах груба и злобна.
След малко бях изсъхнала и облякох дрехите си. Още не можех да избия онова изречение от главата си: "Та тя обича да мокри хората." Ако нямаше и друг човек тук... Щеше да хвърчи една, единствена глава. Чия ли?
Обърнах се към морето. Всъщност, слънцето вече почти се беше скрило и наставаше тъмнина. Първата звезда все още не се беше появила, или поне не се виждаше оттук. Но все пак беше красиво. Може би тази гледка щеше да разруши каменната стена между мен и Блеър.
Re: Далечният плаж
Аз си мислих да оправям нещата, а всичко се влоши. Е, сега мога да ги оправя. Ще съм по-мила. Една част в мен се дърпаше, но все едно. Исках да съм добре. И преди и сега искам. След като Ел поиска да започнем отначало първо си помислих какво ще кажа.
-Да не... Блеър Улдорф, огън. А Ис вече ни се представи. -Усмихнах се. -Ел извинявай, че ти се нахвърлих така. -Аууу скочих от моста. Името ми е опетнено. Код червено. Сбогом живот. Аз се извиних. За първи път в живота ми го бях направила. Никога не се извинявах, но с Ел можехме да сме приятелки и за това й се извиних. Шу би ду би даб даб... тази мелодия е супер. И си я тананиках докато Ел не отговори. След което и аз се облякох.
-Оу, Ис ти си от огън, нали? -Познавах хората от дом огън.
-Да не... Блеър Улдорф, огън. А Ис вече ни се представи. -Усмихнах се. -Ел извинявай, че ти се нахвърлих така. -Аууу скочих от моста. Името ми е опетнено. Код червено. Сбогом живот. Аз се извиних. За първи път в живота ми го бях направила. Никога не се извинявах, но с Ел можехме да сме приятелки и за това й се извиних. Шу би ду би даб даб... тази мелодия е супер. И си я тананиках докато Ел не отговори. След което и аз се облякох.
-Оу, Ис ти си от огън, нали? -Познавах хората от дом огън.
Блеър Улдорф- Брой мнения : 101
Points : 118
Reputation : 0
Join date : 12.02.2011
Години : 26
Re: Далечният плаж
Ококорих се. Повдигнах единия край на устните си и се получи крива усмивка. А всъщност, едва се сдържах да не се разсмея. Ха, тя се извини! Накрая просто не можах да удържа смеха си.
- Къде избяга Блеър? - подсмихнах се още веднъж-дваж и вече наистина се спрях.
Не беше редно да постъпвам така. Сега едва ли някога щяхме отново да сме нещо като... приятелки. Надали.
- Аз... Мисля да си ходя. Стана прекалено късно... - огледах мястото за пореден път.
Хванах кърпата си, изтупах я от всичкия пясък, с който беше налепена и прехапах устна.
- Кхъм... Ще се видим на училище. - метнах им за довиждане и поех към академията. Скоро трябваше да се съберем в Залата, но кой знае, може преди това да се срещна и с още някого.
- Къде избяга Блеър? - подсмихнах се още веднъж-дваж и вече наистина се спрях.
Не беше редно да постъпвам така. Сега едва ли някога щяхме отново да сме нещо като... приятелки. Надали.
- Аз... Мисля да си ходя. Стана прекалено късно... - огледах мястото за пореден път.
Хванах кърпата си, изтупах я от всичкия пясък, с който беше налепена и прехапах устна.
- Кхъм... Ще се видим на училище. - метнах им за довиждане и поех към академията. Скоро трябваше да се съберем в Залата, но кой знае, може преди това да се срещна и с още някого.
Re: Далечният плаж
След като Ел тръгна с Исабел нямахме какво да си кажем, а и Ел така ми се изсмя. Исках да я настигна и да я удуша.
-Аз ще тръгвам. -Казах. Ядосано си прибрах нещата. Не, не ги събрах смачках ги и ги сложих в торбата си.
-Чао. -Казах и се усмихнах, но отвътре бях бясна. Чух, че Исабел казва "чао" след мен. След като се скрих от погледа й се затичах.
-Аз ще тръгвам. -Казах. Ядосано си прибрах нещата. Не, не ги събрах смачках ги и ги сложих в торбата си.
-Чао. -Казах и се усмихнах, но отвътре бях бясна. Чух, че Исабел казва "чао" след мен. След като се скрих от погледа й се затичах.
Блеър Улдорф- Брой мнения : 101
Points : 118
Reputation : 0
Join date : 12.02.2011
Години : 26
Re: Далечният плаж
Беше толкова тъпо в това училище.Бях чула наскоро,че някъде имало плаж.Но бил далече.Поразпитах разни хора и те ми казаха,че се намира на юг от училището.
Тръгнах като си бях облякла под дрехите банският ми.
Пътят наистина беше много,но за един час стигнах.
Сложих си плажната кърпа на пясъка и седнах на нея.Съблякох си късите сладки панталонки и потника.
Видях някакво момче да приближава...
Тръгнах като си бях облякла под дрехите банският ми.
Пътят наистина беше много,но за един час стигнах.
Сложих си плажната кърпа на пясъка и седнах на нея.Съблякох си късите сладки панталонки и потника.
Видях някакво момче да приближава...
Изабела Салватор- Брой мнения : 93
Points : 125
Reputation : 0
Join date : 18.02.2011
Години : 27
Местожителство : Някъде ... на някъде ... където отива някъде ... xDD
Re: Далечният плаж
Имах нужда от разходка.. Трябваше да изляза и да подишам чист въздух.. Единственото място, което ме успокояваше определено бе плажът. Бавно и безцеремонно закрачих натам.. Може би щях да срещна някоя девица за която щях да се погрижа.. Вечерта беше тиха, спокойна и топла.. Това определено беше странно.. Бях останал с впечатлението че тук е студено.. Приближавах бавно докато не видях нечии силует в тъмнината.. Изглеждаше женски .. Явно късмета ми бе на моя страна.. Приближих се с бързи крачки настанявайки се до момичето на сухия пясък..
- Здравей, красавице.. - усмихнах се самодоволно оглеждйки я по-отблизо..
- Здравей, красавице.. - усмихнах се самодоволно оглеждйки я по-отблизо..
David Black- Брой мнения : 7
Points : 9
Reputation : 0
Join date : 05.03.2011
Re: Далечният плаж
Момчето седна до мен.
- Здрасти! - усмихнах се чаровно.
Той беше доста секси и имаше мускули.
- Как се казваш ? - попитах го.
Загледах се в очите му.Бяха зелено-пъстри.Точно такива харесвах аз.
- Здрасти! - усмихнах се чаровно.
Той беше доста секси и имаше мускули.
- Как се казваш ? - попитах го.
Загледах се в очите му.Бяха зелено-пъстри.Точно такива харесвах аз.
Изабела Салватор- Брой мнения : 93
Points : 125
Reputation : 0
Join date : 18.02.2011
Години : 27
Местожителство : Някъде ... на някъде ... където отива някъде ... xDD
Re: Далечният плаж
Момичето ме поздрави простичко без да увърта много.. Беше твърде любопитна, а това не ми се харесваше.. Какво значение имаше името ?? Единственото важно в момента бе невероятната нощ с която щях да я даря..
- Давид, красавице.. Ами твоето.. ?? - попитах гледайки бурното море..
- Давид, красавице.. Ами твоето.. ?? - попитах гледайки бурното море..
David Black- Брой мнения : 7
Points : 9
Reputation : 0
Join date : 05.03.2011
Re: Далечният плаж
След миг той ме попита как се казвам.
- Изабела. - усмихнах се отново.
Напоследък ме беше ударило на перверзия.
Какво ли щеше да стане?
Мълчах и чаках Давид да каже нещо...
- Изабела. - усмихнах се отново.
Напоследък ме беше ударило на перверзия.
Какво ли щеше да стане?
Мълчах и чаках Давид да каже нещо...
Изабела Салватор- Брой мнения : 93
Points : 125
Reputation : 0
Join date : 18.02.2011
Години : 27
Местожителство : Някъде ... на някъде ... където отива някъде ... xDD
Re: Далечният плаж
Изабела.. Имаше хубаво име, което й подхождаше, но едва ли щеше да ме огрее късметът точно с нея..
- Хубаво име за красавица като теб .. - отбелязах и вложих всички усилия, за да придобия чаровната си усмивка.. Навън обаче започваше да се стъмва, а аз нямах цяла нощ да се занимавам с нея.. Имах нужда от момиче, което определено щеше да се хвърли в прегръдките ми..
- Съжалявам красавице, но трябва да тръгвам.. - измърморих несигурно целувайки ръката й.. - Може би някой друг път ще имам достатъчно време за да ти обърна внимание Изи.. - казах безизразно изправяйки се пъргаво.. Обърнах се флегматично и тръгнах към училището..
- Хубаво име за красавица като теб .. - отбелязах и вложих всички усилия, за да придобия чаровната си усмивка.. Навън обаче започваше да се стъмва, а аз нямах цяла нощ да се занимавам с нея.. Имах нужда от момиче, което определено щеше да се хвърли в прегръдките ми..
- Съжалявам красавице, но трябва да тръгвам.. - измърморих несигурно целувайки ръката й.. - Може би някой друг път ще имам достатъчно време за да ти обърна внимание Изи.. - казах безизразно изправяйки се пъргаво.. Обърнах се флегматично и тръгнах към училището..
David Black- Брой мнения : 7
Points : 9
Reputation : 0
Join date : 05.03.2011
Re: Далечният плаж
Той стана и тръгна.
- Какво?! Не ... почакай! - станах и го хванах за ръката.
Разстоянието между лицата ни беше няколко милиметра.
Стоях и не мърдах.Само дишах.
- Да го направим ? - проговорих.
- Какво?! Не ... почакай! - станах и го хванах за ръката.
Разстоянието между лицата ни беше няколко милиметра.
Стоях и не мърдах.Само дишах.
- Да го направим ? - проговорих.
Изабела Салватор- Брой мнения : 93
Points : 125
Reputation : 0
Join date : 18.02.2011
Години : 27
Местожителство : Някъде ... на някъде ... където отива някъде ... xDD
Страница 1 от 2 • 1, 2
Страница 1 от 2
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Пон Апр 04, 2011 9:46 am by Исабел Моргенстърн
» Алексис Л'амур
Вто Мар 29, 2011 9:04 pm by Desire Lightwood
» Търся си...
Вто Мар 29, 2011 4:06 pm by Алексис Л'амур
» Отсъствам/ Напускам
Чет Мар 24, 2011 5:24 pm by Блеър Улдорф
» Хилари Дъф
Пон Мар 21, 2011 10:22 am by Desire Lightwood
» Другарчета за РП
Пон Мар 14, 2011 12:11 am by Блеър Улдорф
» Голямото езеро
Пон Мар 14, 2011 12:03 am by Блеър Улдорф
» Далечният плаж
Съб Мар 12, 2011 11:55 pm by Катерина
» Залата, в която се събират всички
Съб Мар 12, 2011 10:06 pm by Катерина