Мрачната гора

Вече бях обиколила училището , реших че е време да опозная местата извън училището . Разбрах ,че има някаква гора която не била място за посещение , но аз обичах рисковете .Скоро навлизах в към по-тъмните части на гората .Беше тъмно , но не толкова ,че да не се вижда . Земята беше покрита със изсъхнали листа , а небето една се виждаше от короните на дърветата . Чуваха се страни звучи от всяка страна . Направо ме побиваха тръпки , продължавах да вървя из гората , а то ставаше по-тъмно .Ако някой ме види ще се чуди как не съм избягала с писъци , но отговорът ми е "Не знам на къде !" . Чувствах се доста изгубена , но е нормално в тази гора . Взех една пръчка от земята и запалих горния край на пръчката и тя освети . Видяха са стълбовете на дърветата и .. момче ? Той се обърна бързо към мен , явно не ме бе усетил , а огъня го забеляза .
-Здравей ..-поздравих го и се усмихнах - Аз съм Катерина , извинявай ако съм те уплашила ..

-Здравей Катерина аз съм Стефан приятно ми е.-Казах на момичето което беше отчайващо красиво и след това казах.
-Какво прави едно толкова красиво момиче на едно толкова опасно място?-Попитах я и се усмихнах чаровно и моите бели зъби се забелязаха в тъмното.Сега между нас имаше само една пръчка със запален огън.След тези моио думи зачаках нейният отговор.Но усетих нещо странно у нея,но незнаех какво е то.Досега не я бях виждал а ако бях щях да я запомня толкова прелестна толкова финна и гъвкава.

Усмихнах се и се облегнах на дървото до мен , наведох се и оставих пръчката на земята из изсъхналите листа .Разпалих огъня и огледах , вече се освети повече .Изправих се и останах облегната на дървото .
-Обичам да разглеждам - отвърнах и допълних - Дори и плашещи , страховити и мрачни места като тези .
Засмях се , а момчето се усмихна чаровно . Той седеше там ,безразлично към мрачните и страшни неща , към страните виещи звуци , но изглеждаше страшно сладък .
-А твоя елемент е ? - попитах го

-Мда .. лошото е че можеш да изгасиш моя огън ..
Казах аз и леко се нацупих . Не ми харесваше някой да е по-силен момент.Това че имах силата "огън" бе ново за мен, но ми помагаше в тъмните моменти . Като сега , да не бях сама , но пак ме беше страх , защо ми беше да идвам .
-А ти защо си тук ?
Попитах за за да се разсея . Усилвах и намалях огъня с погледа си , беше ми забавно за владея нещо и то да зависи от мен .

Усмихнах се , бузите ми поруменяха , а очите ми се вгледаха в неговите . Очите му бяха толкова сини , сякаш можех са пропадна в тях ,като в дълбоко кристално езеро . Двамата за миг останахме така , сякаш можехме вечно да седим вечно така . Приближавах се все повече към него , деляха ти няколко милиметра .Усещах всеки негов дъх , движенията му , аромата му . Не се сдържах повече и го целунах ..

Целувката продължаваше , а всяка изминала секунда ставаше все по страстна .Чувствата в мен се надигаха , не знаех какво изпитвах .Сърцето ми биеше , а устните ми се впиха в неговите . Сякаш не исках да го пусна.До сега не съм се чувствала така , но това чувство ми харесваше .Устните ми се отлепиха от неговите и го погледнах в очите , като се опитвах да не попадна в омагьосващия им капан .
-Какво?
Попитах го и зачаках отговора му ,какво ли не мина през главата . Сто различни отговора ..

-Не е ли простив правилата хора от два различни дома да илизат?-Попитах я и отново се натъжих.След тези думи направих едно сърце от водата и то някак се вледени може би защото водата беше прекалено студено.А след това прошепнах.
-Винаги ще те помня Катерина,тези няколко минути които прекарахме заедно за мен бяха като години,или месеци.-Казах и отново зарових лице в косите и незнаех кога ще я видя отново а това късаше сърцето ми на милиони парчета.-КАзах и и подадох леденото сърце.
-Нека това сърце ти напомня за мен.

А, не !Това бе по зле и от стоте ми мисли ! Този път не знаех какво чувствам ,две емоции се състезаваха -гняв и тъга . Взех сърцето , но огъня минаващ по вените ми бе толкова силен , че бях огнена топка . Веднага щом леденото сърце докосна кожата ми почна да се разтапя.Дори и спомена ми изчезва , гнева започна да наделява . Изведнъж очите ми светнаха , покрай нас се образува един огнен кръг.
-Това не , не е възможно .. - казах тихо и една топла сълза се стече по лицето ми.
Прегърнах го силно , не исках да го пускам . Не може едно правило да съсипе едно от най-хубавите неща в последните месеци !

-Може ..
Отвърнах аз и изтрих сълзите си . По дяволите ,кой е писал правилата ?Изправих де и изтупах внимателно листата от дънките си .Опитвах се да се успокоя , не може .. ох , приличах на бебе на което са зели беберона .Но момчето , не се равнява на една играчка , а особено момчето ,това което те прави щастлива и ти показва нови чувства , дори и тези при които искат да ти го вземат!
-Къде отиваме ?

До сега не се бях влюбвала толкова бързо , какво ми става . Знаех само името и дарбата му ..и това че го исках .Беше ми приятно в неговите преградки,но не можехме да останем така завинаги .. нищо че го исках.
-Към плажа .. - казах аз и се отдръпнах от него.
Хванах го за ръката и попитах.
-И на къде е плажа?